„Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна“

Всички си спомняме времената, когато основен приоритет бяха веселията, игрите пред блока и филийките с шарена сол на баба, а най-големият проблем – ожулените колене. Израсналите в годините, преди технологиите да ни завладеят във всяко отношение, си спомнят колко вълнуващи и разнообразни бяха забавленията преди.

С нотка на носталгия ще си припомним най-емблематичните игри от детството, които днешното поколение едва ли знае:

  • Стражари и апаши

За тази игра са нужни 4 или повече деца. Избира се едно, което да брои до десет със затворени очи. Всеки оставя някакъв предмет анонимно, а след това този, който е броял, определя спрямо вещта кой да е апаш и кой стражар. Ролята на стражарите е да броят до десет, а на апашите – да се крият. След като приключат с “жуменето“, започват да ги търсят, а след като ги намерят, се гонят. Когато ги хванат казват: “Стражарска марка бум печат, от днеска ставаш мой събрат”. От този момент апашът става стражар. След като веднъж са ги хванали, започват да ги измъчват (пр. ги гъделичкат). Апашите са си измислили изкуствена и истинска парола. Те трябва да казват на стражарите истинската парола. Веднъж хванат, апашът трябва да помага на стражарите да хващат апашите.

  • Народна топка

Минимумът на участниците в тази игра е 4 човека, но е желателно да са възможно най-много. Играчите се разделят на два отбора и се избира консул (капитан). „Народна топка“ е подходяща както за малки, така и за големи, единствено е необходима топка. Има две игрални полета, а отборите застават с лице едни към други. Капитаните на двата отбора се позиционират зад крайната линия на противниковия отбор, а правото на игра с топка се определя чрез жребий. Целта на всеки отбор е да се улучат и извадят от игра противниковите играчи чрез удар с топката. Ако тя докосне играч, но той не успее да я хване – отпада. Ако топката остане в игралното поле на ударения, то правото да продължи играта има неговия отбор. При напускане ѝ извън очертанията на игрището, право на игра с нея има отборът, от чиято страна е излязла.

  • Игра на топчета

Тази игра е популярна в целия свят и има десетки разнообрази вариации. Интересното у нас е, че топчетата имат различно наименование във всеки град. В София са сирийчета или биренки, във Варна, Добрич, Шумен и Разград са лимки, в Русе са билюри, във Велико Търново пеперудки, габровци ги наричат дечки, а в Бургас билички. Един от най-популярните начини за игра е чрез начертаване на кръг с пръчка в пръста. Целта на играчите е със собственото си топче да избутат тези на другите извън кръга. Друга вариация е чрез издълбаване на дупка. Тогава играчите целят да вкарат своите топчета в нея. Третият начин за игра е целене и пленяване на противникови топчета, като така те непрестанно сменят собствениците си. Това е интересен начин за колекциониране на разнообразни видове.

Още от автора:

<!–

$(document).ready(function () {
$(‘#mc-form’).ajaxChimp({
language: ‘bg’,
url: ‘//vesti.us16.list-manage.com/subscribe/post?u=743235ca7b8158bf2506b96fc&id=03e3da1b95’

});
});

Получавай безплатно най-горещите новини от Vesti.bg

–>

  • Как формата на играчките влияе на детето

    Как формата на играчките влияе на детето

  • Да си спомним любимите игри от нашето детство

    Да си спомним любимите игри от нашето детство

  • Как изглеждаха стаите на децата през соца (СНИМКИ)

    Как изглеждаха стаите на децата през соца (СНИМКИ)

  • Защо изчезнаха традиционните детски игри

    Защо изчезнаха традиционните детски игри