Косовският премиер Авдулах Хоти обяви в „Туитър“, че обмисля да прекръсти спорно езеро на границата със Сърбия на името на американския президент Тръмп, под чиято егида наскоро бе подписано споразумение за нормализиране на икономическите отношения между Прищина и Белград.  

В четвъртък Хоти написа, че специалният пратеник на САЩ за Косово и Сърбия Ричард Гренел е предложил езеро Газиводe, както го наричат сърбите, или Уйман, както е известно сред албанците, да бъде прекръстено на езерото Тръмп, за да се ознаменува ролята на американския президент в подписването на договора между двете страни.

Косовският президент отбелязва, че „приветства“ предложението на посланик Гренел.  Неговото изявление обаче изненада собствената му администрация, която се оказа напълно неподготвена и незапозната с международните процедурите по промяната на топоними.

Снимка:
БГНЕС / EPA

Действията на Хоти предизвикаха разнопосочни реакции като официално лице от ЕС я нарече шега, а Сърбия все още не е дала своето съгласие за това преименуване, пише „Болкан инсайдър“.

Американският дипломат обясни своето предложение, описвайки конфликта между Косово и Сърбия като „битка за символи, глаголи и съществителни“. За да даде подкрепи тезата си, Гренел дава пример имено с въпросното езеро, което и „двете страни се борят как да се нарича“.

Специалният пратеник на САЩ в региона съобщи също в „Туитър“, че и двете страни са се съгласили с новото име на водоема – Тръмп.

Въпреки че няма официална реакция от Белград, местни сърби, живеещи около района на въпросния воден резервоар, поставиха транспаранти, с които поздравяват американския президент. На един от тях пише „Президент Тръмп, благодарим ти, че донесе мир“, а на друг се чете „Езеро Тръмп“. Местните сърби отиват дори по-далеч, като прекръстват дори и моста над водоема на „Тръмп Бридж“.

Езерото Газиводe или Уйман е всъщност язовир, построен през 70-те години на миналия век от федералното правителство на бивша Югославия, с площ от 11,9 квадратни километра, 9,2 от които се намират на територията на Косово, а останалите 2,7 в Сърбия. Резервоарът е от стратегическо значение за Прищина и като водоизточник, и за производството на електроенергия, но Белград също има претенции към него, още повече че се намира в районите с многобройно и компактно сръбско население.