Под съмнения са способностите на България да поеме притока от евросредства

Под съмнения са способностите на България да поеме притока от евросредства

Финансирането от фонда за възстановяване на Европейския съюз, “Следващо поколение ЕС”, може да стимулира растежа на българската икономика, но страната трябва да увеличи нивото на усвояване, което е под средното ниво, пише Emerging Europe, Лондон.

Перспективата за значително финансиране на инвестиции за България от Европейския съюз, по-специално в рамките на програмата “Следващо поколение ЕС” и въздействието върху икономическия растеж, са двигател на ревизията в Прогнозата за рейтинг на страната, се казва в нов доклад на Fitch Ratings.

Fitch ревизира прогнозата за дългосрочния рейтинг на положителен от стабилен през февруари, отразявайки разсейването на макроикономическите рискове, произтичащи от пандемията Covid-19, подкрепена от по-устойчива икономика и стабилна политическа рамка, както и продължителен постепенен напредък към приемане на еврото.

България трябва да бъде един от основните бенефициенти на трансферите от ЕС, включително 16,6 милиарда евро (27% от БВП за 2020 г.) от Многогодишната финансова рамка за периода 2021-27 г. и 7,5 милиарда евро (12% от БВП) като безвъзмездни средства от “Следващо поколение ЕС”. След Хърватия, България има най-високия дял на средствата като процент от БВП в целия ЕС.

“Fitch вярва, че еврофондовете ще подкрепят макроикономическите перспективи на България, като вдигнат растежа от прогнозираните 3% през 2021 г. на 4-5% през 2022-2025 г.”, коментира Федерико Барига Салазар, директор на Fitch Ratings.

“Въпреки това предизвикателствата при изпълнението могат да ограничат въздействието върху дългосрочния потенциален растеж.”

Всъщност има въпроси относно способността на България да поеме притока на средства от ЕС, предвид техния размер (около 5,5% от БВП годишно между 2021 и 2027 г.) и институционалните ограничения.

Капацитетът за усвояване се е подобрил, но все още изостава от средния за ЕС.

Степента на усвояване на България (определена като изразходвани пари) за всички програми по последната (2014-20) МФР е 50% в края на 2020 г., според данни на Европейската комисия, докато сумата, която е разпределена, но не е задължително изразходвана е на 90 процента.

Степента на усвояване на европейските структурни и инвестиционни фондове (която компрометира петте основни програми на МФР) е 49%, много под средната стойност за ЕС от 55%.

Някои секторни проблеми могат да допринесат за административните предизвикателства.

Във връзка с екологичния преход на страната остават въпроси относно капацитета на проектите, като се има предвид относително лошият опит на България в работата с енергийни и климатични програми, докато тези, свързани с иновациите и цифровизацията, вероятно ще изискват потенциално политически спорни закони (българите се насочват към избирателните секции, за да гласуват в парламента избори на 4 април).

Проектите в двете области са насочени към голям дял от разходите на “Следващо поколение ЕС”.

Общата производителност е една област, която може да се възползва от значителни инвестиции, особено ако това се случи заедно с по-високите частни инвестиции.

През последното десетилетие степента на инвестиции в България (дефинирана от съотношението на инвестициите) остава около 20% от потенциалната продукция, според Европейската комисия. В момента обаче е трудно да се прецени дали инвестиционният процент може да се повиши в дългосрочен план, тъй като има малко яснота относно инвестиционните проекти, които ще бъдат финансирани.

Fitch все още няма предположение за дългосрочен потенциален растеж, който включва “Следващо поколение ЕС”.

относно dovijbg

Проверете също

Въздушен удар разруши 11-етажна сграда с офиси на световни медии в Газа

Сподели В ече пети ден напрежението ескалира. Израел поднови въздушните удари в Ивицата Газа рано …

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *